Българското военно чудо: Битката при Кресна

През май 1913 г. България и нейните съюзници завършват с победа Балканската война срещу Османската империя. Но докато българските армии се сражават в Източна Тракия, сърби и гърци заемат по-голямата част от Македония и нямат никакво намерение да се оттеглят. Те дори сключват военен договор помежду си, с който си гарантират териториално разширение в Македония във вреда на българите. Напрежението расте, а вероятността за дипломатически изход от ситуацията намалява.

Общественото мнение в България е настръхнало и настоява да се даде урок на вероломните "съюзници" и притиска правителството. По думите на началник-щаба на българската армия ген. Иван Фичев: "Нам се зави свят от височината, на която се бяхме покачили и изведнъж почнахме да се усещаме не като другите, но по-големи от тях. Ние бяхме пияни от гордост: на българските войници и на науката на нашите генерали се приписваха свръхчовешки качества".

Справедливият гняв и главозамайването от победите срещу турците не позволяват на отговорните фактори в София да отчетат, че "съюзниците" са отдавна готови и чакат войната да започне.

На 16 юни цар Фердинанд и помощник-главнокомандващият ген. Михаил Савов започват нещо, което трябва да бъде просто една демострация на сила и с военни средства да бъде подпомогната дипломацията. Затова от общо пет армии заповед за настъпление получават само Втора и Четвърта. Замисълът е, че това не е агресия – не се нападат Сърбия и Гърция, а те се изгонват от българска Македония.

На 16 юни 1913 г. командирът на Втора армия ген. Никола Иванов издава заповед до войниците: "На поверената ми армия се възлага да настъпи енергично и да изтласка противника".

На 18 юни българското правителство прави грешка, като заповядва настъплението да бъде спряно, а войските да се върнат на изходни позиции. Загубена е стратегическата инициатива, а Сърбия и Гърция обявяват война на България, представена пред целия свят като агресор. Без да обявяват война, Румъния и Турция преминават българските граници в края на юни.

Друга основна грешка, допусната от военното командване, е подценяването на гърците като военна сила. Както заявява висш генерал: "Кой може да ни се противопостави? Гърците ли? – само една българска дивизия ще бъде достатъчна да се стигне до Атина".

Втора армия обаче е разпръсната на 200-километров фронт и се състои от 60 хил. души, сама срещу цялата гръцка армия. Преимуществото на противника в хора и артилерия е огромно, вече не става и дума за българско настъпление. Изтощена, изоставяйки част от имуществото си, Втора армия отстъпва на север. Докато противникът сменя уморените си части със свежи, ген. Никола Иванов просто няма откъде да вземе такива. Той иска от София подкрепления, но те отиват при Четвърта армия, която е в критична ситуация срещу сърби и черногорци. През това време две български армии на север от Стара планина стоят в бездействие.

Българите методично отстъпват, но гърците достигат Горна Джумая (днес Благоевград), превземат Неврокоп (днес Гоце Делчев) и през прохода Предела заплашват армията с обкръжение. Те се отдават на грабежи и палежи, подстрекавани от своя крал Константинос.

Ген. Иванов е сменен като командир на Втора армия. Сигурно е, че той допуска грешки, но никой не отчита, че само с три боеспособни бригади е задържал 100-хилядна гръцка армия и че гърците достигат Беласица едва след 10-дневни боеве.

В същото време ген. Савов е пуснал в ход операция за обкръжаване на гърците. Българите освобождават Разлог и настъпват към Предела, с което принуждават гърците да започнат отстъпление на 16 юли. Части от Четвърта армия, отблъснала сърби и черногорци, се спускат към Креснеското дефиле да пресекат пътя на гърците за отстъпление.

На 17 юли започва работа и мирна конференция в Букурещ, а бойните действия продължават. Гърци и сърби искат не примирие, а капитулацията на България. Сърбите дори заявяват, че "Българите трябва да приемат без разискване условията, които ще се предложат". Гръцкият крал Константинос твърди, че ще влезе в София и българската столица трябва да бъде разрушена като Картаген.

Вместо това той е изправен пред призрака на разгрома - гръцките войски в долините на Места и Струма се оказват отрязани от съюзниците си, обхванати по двата си фланга и със застрашен тил. Въпрос на време е гръцките дивизии при Горна Джумая да се окажат в "чувал", след като българите затворят Кресненското дефиле. Затова е малко странно, че гърците считат Кресна за тяхна победа...

Вечерта на 17 юли крал Константинос вече отчаяно иска примирие и то е сключено на следващия ден. Това спира българското настъпление преди обръчът да се затвори и спасява гръцката армия.

Подвигът при Кресна обаче не може да предотврати Първата национална катастрофа. Ген. Иван Фичев прави горчиво заключение: "Катастрофата дойде, когато народът вярваше в триумфа. Велика България живя само няколко месеца. Трябва да признаем, че ние слепешката сами се хвърлихме в пропастта".

Българските войски не успяват да спечелят Междусъюзническата война, но не са победени. Неслучайно Симеон Радев твърди, че подвигът през 1913 г. е по-величав от този на Шипка. Защото българските войници през Междусъюзническата война нямат Русия зад гърба си, няма откъде да им дойде помощ. Тези от Южна и Северна България знаят, че по родните им места нахлуват турци и румънци, но продължават да се сражават. Войниците, пролели кръвта си, отбранявайки Родината, са достойни за възхищение и признателност, дори и политиците да са изтрили делото им само с един замах.
 
Битката при Кресна е петото военно постижение на армията ни, което документалната поредица "Българско военно чудо" представя. Поредицата е част от образователната инициатива на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец", която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.